ДОРАСТВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРА̀СТВАМ, ‑аш, несв.; дора̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах и дораста̀, ‑ѐш, мин. св. дора̀стох, прич. мин. св. деят. дора̀снал и дора̀съл, ‑сла, ‑сло, мн. ‑сли, св., непрех. 1. Раста, израствам колкото е необходимо, стигам до определена възраст. На другия ден стрина Първа приказва с баба Стана: — Стрино, ете, тоя, нашия Лило, турил мерак, хвърлил око на оная, Ценовата унука, .. — Е па откога стана момък? Дорасъл ли е? М. Георгиев, Избр. разк., 58. Когато веч побият зъби на детето, това е знак, че е дорасло за по-силна храна от майчиното му мляко. Хр. Данов, Лет., 1869, 96. // Израствам, стигам до определени размери, големина. Ама Тинка, нали я видиш, не си е дип дорасла, слабичка е още и не може да издържа като другите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 260. Ала предаде го деблива сянка. / Отгоре му нахвърлиха се те / като дървосекачи над фиданка — / да я скосят, преди да дорасте. Бл. Димитрова, Л, 220.

2. Обикн. с предл. за, до или със следв. изр. със съюз да. Достигам до такава степен на духовното си развитие, че съм годен, мога да се справя с дадени трудни обстоятелства. — Трябва да ви кажа, братя, че... че... предателствата, провалите, които настанаха във вътрешната революционна организация, ме увериха в едно: нашият народ не е дорасъл още за свободата. Ст. Дичев, ЗС II, 816. Ако ние сме взели властта да продаваме курназлък, това значи, че още не сме дорасли до нея. В. Нешков, Н, 19. — Казах, че не ги разбира. Не е дорасъл и няма да дорасте за такива въпроси. П. Велков, СДН, 273.