ДОРЍВАМ, ‑аш, несв.; дорѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. дорѝт, св., прех. Изривам, изринвам и това, което е останало да се изрива, изривам докрай; доринвам, доизринвам. доривам се, дория се страд.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.