ДОРИЙЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРЍЙЧЕ ср. Нар.-поет. Доралийче. Снощи се Стоян пофали / на Селим султан джамия, / на едренското кафене, / че има конче дорийче и има булче хубаво. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 85. Никола дума Стояну: / — Стояне, брате по-млади, / фани си конче дорийче, / отиди вита Витоша. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 202-203. А майкя си му [на Стоян] говоре: / .. / Да станеш утре по-рано, / изведи конче дорийче, / па тури нога зенгия, / доде да турнеш оная, / ти щеш край море да стигнеш. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 80-81.