ДОРУШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОРУША̀ВАМ, ‑аш, несв.; доруша̀, ‑иш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Руша и това, което е останало да се разрушава, разрушавам докрай; доразрушавам. Дорушиха къщата и започнаха разчистването на терена. дорушвам се, доруша се страд.