ДОСАДИТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСАДЍТЕЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Доса̀ден. Левски кипи, става и залепя плесница на това досадително лице. Ив. Вазов, Съч. VI, 72. В малко време папагалът стана голямо дрънкало, досадително и лудо животно. Т. Икономов, ЧПГ, 89. Даже онези насекоми, които ся виждат досадителни, каквито са мухите и осите, ся раждат, за да извършват някоя полезна служба и да ни приносят каква-годе полза. ИЗ 1874-1881, 79. Този бряг, който от покрива на вапора са гледа толкова пуст и досадителен, щом са погледне от малко по-високо, изведнъж са преобръща на една прекрасна градина. Лет., 1876, 122. В обикновените си разговори Димитрий е смесвал и иронията, която понякога, като докачеше слушателя.., биваше досадителна. К. Шапкарев, МЖБМ, 14.