ДОСАДИТЕЛНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСАДЍТЕЛНО нареч. Остар. Книж. Досадно. Прението се проточи досадително много. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 90. Мъчи ся да докаже .., че имал право да пише досадително за нас, и че, ако сме чули лошеви хорати от негова страна, то било наша грешка. Г. Кръстевич, БКн, 1859, юни, кн. 11, ч. II, 219.