ДОСАЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОСА̀ЖДАМ1, ‑аш, несв.; досадя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. 1. Предизвиквам, причинявам досада у някого; отегчавам. Кръстьо не обичаше да се меси в къщните работи. И поради това разговорите за дрехи, за чеизи, които Кръстевица подхвана, му досаждаха. Г. Караславов, ОХ I, 7. Повече от други път тя трепереше над Петър и му досаждаше с грижите си. И. Петров, НЛ, 234. Хазаите не ѝ досаждаха с излишно любопитство. В. Андреев, ПР, 58. В началото близките му се държаха доста внимателно и въпреки че, както по-късно узна, бяха научили вече всичко, не му досаждаха с неудобни въпроси, намеци или открити укори. Л. Станев, ПХ, 74. Съгледал я брат ѝ, / болен, бре, Дойчина, / па на Йонка дума. / ".. /- дали ти съм, сестро, / язе, бре досадил? / .. / Ти си двори метеш, / дребни сълзи рониш!" Нар. пес., СбНУ ХХV, 19.
2. Диал. Създавам затруднения на някого, обременявам го, притеснявам го. — Дай торбичката да не ти досажда. Ще я закрепя на самара. З. Сребров, МСП, 61-62.
ДОСА̀ЖДА МИ несв.; досадѝ ми св., непрех. Обикн. в св. вид. Обхваща ме досада, започвам да изпитвам досада от някого или нещо; омръзва ми. През цяла Европа се влекат немити, рошави битници. Те се приобщават към природата.. Досадило им е обществото и прогресът — всички трудности, свързани с това, да бъдеш съвременник. В. Мутафчиева, ИКМ, 153. Тук [в Италия] се дъждове, досади ми! Ив. Вазов, ПЕМ, 92.
ДОСА̀ЖДА МИ СЕ несв.; досадѝ ми се св., непрех. Обикн. в св. вид. Диал. 1. Досажда ми. Време е вече да ни поведеш срещу болярите .. Па ако не щеш, дай ми воля сам да вдигна бран, досади ми се да стоя мирен. Ст. Загорчинов, ДП, 466. Грозденка по двор шеташе, / .., / Богу се милно молеше: / — Божице, милни Божице, / бактисах, Боже, бактисах, / досади ми се, додея / от една луда делия. Нар. пес., СбНУ LХIII, 288. Я Петър му се молеше: / "Радойко, млада войводо, / я ме, Радойко, прибери / и я със тебе да ида, / че ми се вече досадѝ / селските свине да паса / и с мене да се шегуват / селските моми и момци." Нар. пес., СбНУ LХIV, 81.
2. Уморявам се. — Ех, па тръгнах да мина през баира, а то ми се досади, та поседнах тука да си почина. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 30.
ДОСА̀ЖДАМ СЕ несв.; досадя̀ се св., непрех. Остар. Досажда ми се. Трябва човек и да почине — досажда се. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 30. Всякой отблъсква завистливия, за да ся не досажда от вечните му оплаквания. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 83.
ДОСА̀ЖДАМ2, ‑аш, несв.; досадя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Садя и това, което е останало да се сади, садя докрай; дозасаждам. Досадих лалетата и с това привърших градинарските си грижи.
2. Садя още, садя допълнително; дозасаждам. Мислиш, че си свършила саденето, ама цветята са много нарядко и трябва да досадиш. досаждам се, досадя се страд.