ДОСАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСА̀М и (разш.) ДОСАМЍ предл. Разг. За означаване, че нещо се извършва или че някой или нещо се намира в много голяма близост до някой друг или до нещо друго. Мътнозелената вода се плискаше досам нозете им. Кораба още го нямаше. Ем. Манов, БГ, 145. Коларите вървяха досам добитъка; само единият от тях беше изостанал назад. Н. Нинов, ЕШО, 80. Беят едва-що бе задържал ата си, който дълбаеше с копито в праха и клатеше малката си, суха глава, а досам него бе застанал също на хубав кон Таки Брашнаров и току му прошепна нещо. Д. Талев, ПК, 390-391. — Ще се скриете в царевицата досами пътя. Там ще ви чакат други двама младежи-работници. Т. Харманджиев, КВ, 52. Жената стоеше досами пропастта, обърната с гръб към нас. Й. Радичков, В, 74.