ДОСВЕНЯВА МЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСВЕНЯ̀ВА МЕ несв.; досвенѐе ме св., непрех. Рядко. Обхваща ме свян, започвам да изпитвам неудобство и да се срамувам; досрамява ме. Искаше ѝ се [на Добра] да викне, да запее, но я досвеня, та затананика с престорен, тънък глас. К. Петканов, СВ, 37. Искаше му се още преди месец-два да каже на майка си, да побързат със сватбата, но го досвеня и нищо не каза. К. Петканов, БД, 13.