ДОСВЍРВАМ

ДОСВЍРВАМ, ‑аш, несв.; досвѝря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Изсвирвам и това, което е останало да се изсвири; изсвирвам докрай. "- Защо сте тука, бре? — повтаря им той [на селяните], но те мълчат. — Неми ли сте, кажете за какаво сте тука?" — вика той вън от себе си, че не са го оставили да си досвири песента. Н. Хайтов, ШГ, 151. досвирвам се, досвиря се страд.

ДОСВИРВА МИ СЕ несв.; досвѝри ми се св., непрех. Обхваща ме желание да свиря, започва да ми се иска да свиря. За всеки случай Заяко тури окаринката в ковчега на Перуниката.. Може да му се досвири." Й. Радичков, СР, 83.

Списък на думите по буква