ДОСВЪРШВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСВЪ̀РШВАМ, ‑аш, несв.; досвъ̀рша, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Разг. 1. Свършвам, изработвам и това, което е останало да се свършва; свършвам докрай; доизработвам, довършвам. То, тая вечер няма да се спи... ще досвърша саръците сама... Л. Александрова, ИЕЩ, 81. — Като е тъй, ти си почини, пък аз ще досвърша работата — пошепна ѝ той, намери един голям сандък, натръшка го догоре и го помъкна към плевника. Ст. Марков, ДБ, 373.

2. Довършвам изказването на мисълта си, свършвам да говоря. — Учил, ама недоучил — викаха всички.. — А бе, видяла жабата как коват вола, че и тя вдигнала крак... Не става, не става от всяко дърво свирка — досвършваше Делидимов Иван. Ц. Церковски, Съч. III, 259. Отзаран викнaхме всички твои длъжници в кметството и взехме една част... Остава сега само лично твоят данък. Не е много — виж вземи от нейде и внеси го... Инак лошо! — досвърши помощникът. Ц. Церковски, Съч. III, 181. — Я си гледай, Минке, работата!.. Но тя [буля Костанда] не досвърши, защото от Тръндафилови се чу шипящ, продължителен шум. М. Кремен, СС, 47.

3. Рядко. Убивам някого, унищожавам го напълно; довършвам, доубивам. Като разбра, че вълкът е вече надвит, на Петра се дощя да го досвърши, да го доунищожи. Й. Йовков, АМГ, 31. досвършвам се, досвърша се страд.