ДОСЕГ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДО̀СЕГ, мн. няма, м. Книж. 1. Пряка, непосредствена връзка; допир, контакт. Станка отиде до кладенеца, източи вода и си наплиска лицето с шепата на лявата си ръка .., беше ѝ приятно да чувствува досега на свежия въздух до мократа кожа на лицето. Г. Караславов, ОХ II, 650. Тези ръце — те познаха трудът и умората, / .., / страшния леден досег до любимия мъртъв. Е. Багряна, СЧ, 71.

2. Прен. Близка връзка, взаимоотношения с някого; допир, контакт. Обезроден, затворен в една стая, ограничен в един кръг от книги и няколко приятели, той щеше да изгуби полека-лека досега си с хората и живота. А. Далчев, Пл, 1969, кн. 23, 63. Той безгранично уважаваше бригадира.. и може би затова се смущаваше и плашеше от близкия досег с този особен, прочут човек. Т. Монов, СН, 16.