ДОСЕТКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЀТКА ж. Остар. и диал. Предположение, допускане, догадка. Може би че тетка Елисавета щеше да продължава със своята сладкодумност да предава по свой начин и да украсява със собствени досетки разказа на бае Митра за онзи свят, но та беше принудена да спре. М. Георгиев, Избр. разк., 121. Изследвачите на българската песен досега не са намерили, нито определили място, де именно тия песни са се зародили първоначално. Само неопределени досетки има за това, една от проф. М. Дринова и друга от Велико Йорданова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 15. Нарядко счуе се далеко само някой / да избуботи гръм и тътен тъп: / .. / през умът му смътен / досетка минваше — това ще бъде тътен / около Каменград. П. П.Славейков, Събр. съч. III, 209. Страх на е да не бъде са възползувал от тази досетка на органа [вестника] си Костантинополский архиепископ и тогаз напусто ще бъдат сичките усилия на неговите гонители. Г, 1863, бр. 3, 18.