ДОСЕТЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЕТЛЍВОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на досетлив човек; съобразителност. У него имаше досетливост, с която предвиждаше най-дребните нужди, без да прахосва излишни пари. Д. Димов, ОД, 168. А главният асистент бе човек с такава научна фантазия, че нерядко изненадваше професора си със своята досетливост и ум. Ст. Волев, МС, 10. Както всички статии на Славейкова, и тая се отличава с тънка досетливост и поетическа проникновеност. М. Николов, БР, 1931, кн. 8, 259. С женската си досетливост тя разбираше, че му се нрави. Ст. Марков, ДБ, 235.