ДОСЕЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЀЩАМ, ‑аш, несв.; досѐтя, ‑иш, мин. св. ‑их, св. прех. Остар. Възприемам интуитивно; усещам, долавям. Баба Станка изново загледа ту към бордейчето, ту към сина си — зина да каже нещо, но като че се побоя да изрече дума и сви устни като засечена. Тя досещаше мъката на Петра, тя виждаше с майчините си очи неговото измъчено сърце. Ц. Церковски, Съч. III, 97-98. О, ти разбираше всичко, Никифоре! Ти смътно досещаше измяната на своята царица и невярата на своя вожд! Н. Райнов, ВДБ, 141-142. Момите досетиха, че учителката ще каже нещо и се сгушиха около ѝ. А. Страшимиров, К, 8. Че това е колата на Вълчан Дуков, познаваше се още по конете, .. те бяха досетили неспокойството на онзи, който ги караше. Й. Йовков, Ж, 1920, 24.

ДОСЀЩАМ СЕ несв.; досѐтя се св., непрех. 1. Съобразявам нещо или си спомням за нещо; сещам се, хрумва ми, идва ми наум. — Давай, давай петлето — рекох му. Той посегна за едно петле, па се досети отведнъж и рече: — Дай парите, че тогава... Кр. Григоров, ОНУ, 12. — Ти, чедо, — рече ѝ Стоян, — да не си нещо болна? .. Той не се досещаше да разпита повече, да се загледа

по-внимателно около себе си и някак само със сърцето си долавяше нейната мъка. Д. Талев, ПК, 348. Заборави Марко добра коня, / заборави вода да го пои. / настанал е четвъртио дена — / досети се Марко Кралевина, / че не поил коня три дни вода. Нар. пес., СбНУ LIV, 30.

2. По някакви признаци разбирам, схващам нещо, стигам до вярно заключение за нещо; подразбирам, отгатвам. Селяните .. гледаха Нона. Едни питаха коя е, други, които помнеха Антица, сами се досещаха, че е нейна дъщеря. Й. Йовков, ЧКГ, 136. Въпреки че нищо не говорехме пред Ирена, тя се досещаше за нашите връзки и като гледаше умореното лице на Максим, запита неочаквано: — Много ли е опасно това, което вършите, Масимо? П. Славински, ПЩ, 235. Но къде носеше толкова много работи глухонемият? Кому ги предаваше? Дядо Ганчо се досещаше, че всичко потъва у Геня Хаджикостов, но не смееше да продума. Г. Караславов, СИ, 47.