ДОСИЀ

ДОСИЀ, мн. ‑ѐта, ср. Книж. 1. Сбор от документи (книжа, писма и под.), които съдържат сведения по някакъв въпрос или за някое лице. Ние сме осведомени хора и знаем горе-долу какво е досието ви. Б. Райнов, ГН, 48. Дойде новият председател Емил Банков.. Проучиха бързо откъде е, какъв е и му съставиха такова едно досие, че никой не излезе на работа. Ст. Даскалов, ЕС, 115-116. Тук имаше полицейски досиета, показания на арестувани по политически причини, донесения на тайната агентура. Ем. Манов, ДСР, 43. Техническо досие.

2. Папка с такива документи. — Тоя път ще го открия! Лично отивам! — закани се кадровикът на Министерството на просветата Ловджиев, натъпка в чантата си куп досиета и се озова на столичната гара. Н. Каралиева, Н, 26. В здрачната чакалня, около която бяха наредени всичките стаи, го посрещна сам Дойчинов, като излизаше с някакво досие от отдел "Кадри". — Какво стана? — попита го той с поклащане на глава и го въведе в стаята си. Ст. Даскалов, СЛ, 67-68. Началникът не бързаше. Той сложи показаниета ми в съответното досие, прибра го грижливо в чекмеджето .. и кимна на цивилния агент: — Отведи го горе. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 153.

— От фр. dossier.

Списък на думите по буква