ДОСКУЧА̀ВАМ

ДОСКУЧА̀ВАМ, ‑аш, несв.; доскуча̀я, ‑аеш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Предизвиквам скука, досада у някого. Предложи [Христакиев] да изпият кафето в гостната. — Да не доскучаваме на дамите с нашата политика, господа — рече той. Ем. Станев, ИК I-II, 271. Тръгнеше ли си компания, омръзваше му да слуша цял ден глупави разговори и евтини вицове, да гледа постъпките на хора, които още на втория час му доскучаваха до втръсване. Й. Гешев, ВТ, 115. Прекопах дръвчетата, храстите, цветята.. С една дума, свърших каквото имаше да се свършва, пък и да бе останало нещо, тази работа почна да ми доскучава. Ем. Манов, ПС, 11.

ДОСКУЧА̀ВА МИ несв.; доскуча̀е ми св., непрех. Обхваща ме досада, започва да ми става скучно. — Сядай и разкажи какво те е подгонило по това време из дъжда — доскуча ли ти в твоя палат? А. Гуляшки, ЗР, 97. — Има ли нещо ново към тебе? — попита Петър Радойков с омекнал глас. — Нищо особено. А към вас? — Също. Лежат момчетата и четат. Ех, доскуча ни, братко, да седим и да чакаме! Ив. Мартинов, ДТ, 12.

Списък на думите по буква