ДОСЛУЖВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЛУ̀ЖВАМ¹, ‑аш, несв.; дослу̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. 1. Служа до определено време, изкарвам службата си докрай. Живял в село богаташ-скъперник. Измъчвал той своите ратаи.. Изпъждал ги, преди да дослужат. Заплата им никога не плащал. Ран Босилек, СбХ, 53. Разпитвах сам навсякъде няма ли възможност да му се намери някой службица, доде дослужи до пенсия. Ив. Вазов, НР, 61.

2. Служа още, служа допълнително още известно време. Швейцарските младежи служат редовно няколко месеца в армията, след което всяка година дослужват по 20 дни. Ив. Мирски, ПДЗ, 108.

ДОСЛУ̀ЖВАМ²,-аш, несв.; дослу̀жа, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Обслужвам гости на трапеза, черпя ги. дослужвам се, дослужа се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДОСЛУ̀ЖВАМ СЕ несв.; дослу̀жа се св., непрех. Диал. Довършвам се, свършвам се. Гостил ги е, поил ги е / мало много, три недели; гозба му ся догостила,/ вино му ся дослужило. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 349.