ДОСЛУ̀ШВАМ

ДОСЛУ̀ШВАМ1, ‑аш, несв.; дослу̀шам, ‑аш, св., прех. 1. Слушам някого или нещо докрай; изслушвам. — Само това знаеш ти, тате, имота!.. — Нямам аз за какво друго да мисля — не я дослуша той. П. Славински, ПЗ, 88. От време на време пионерите притичваха да завърнат някоя отлъчила се птица, после пак заставаха до сладкодумния старец да дослушат чудните му приказки. П. Бобев, ГЕ, 18. Калина, без да го дослушва, завива зад къщи, а Лудо-Младо се дръпва и изчезва из сливака. П. Тодоров, Събр. пр II (превод), 48. Тевтила едва търпеше да дослуша свършанието на тези думи, и скочи от стола си пълен с негодувание. П. Кисимов, ОА II (превод), 48

2. Диал. Слушам, чувам добре; дочувам (Н. Геров, РБЯ). дослушвам се, дослушам се страд.

ДОСЛУ̀ШВА СЕ несв.; дослу̀ша се св., безл. Диал. Чува се, дочува се (Н. Геров, РБЯ).

ДОСЛУ̀ШВАМ

ДОСЛУ̀ШВАМ2, ‑аш, несв.; дослу̀шам, ‑аш, св., непрех. Диал. Дослугувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

Списък на думите по буква