ДОСМЕША̀ВА МЕ

ДОСМЕША̀ВА МЕ несв.; досмешѐе ме, мин. св. досмеша̀ ме, св., непрех. Обхваща ме желание да се смея, става ми смешно. Когато Гороломов взе да им маха с ръка, тях ги досмеша и го взеха за луд. Й. Йовков, ПГ, 250. Еврейката го изпрати с поглед, досмеша я на постъпката му и се засмя с пълно гърло. К. Петканов, ЗлЗ, 45. Той я погледна учуден и го досмеша. Дора бе с три-четири години по-млада, а говореше като патила и препатила умница. Л. Станев, ПХ, 60.

Списък на думите по буква