ДОСМИТАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСМЍТАМ, ‑аш, несв.; досмета̀, ‑ѐш, мин. св. досмѐтох, св., прех. Разг. Смитам, помитам, измитам и това, което е останало да се смита, смитам докрай. досмитам се, досмета се страд.