ДОСМУ̀КВАМ

ДОСМУ̀КВАМ, ‑аш, несв.; досму̀ча, ‑еш, мин. св. досму̀ках, св., прех. Изсмуквам и това, което е останало да се смуче, изсмуквам докрай. Димо се позасмя под мустак, досмука цигарата си и я хвърли през отворения прозорец. Ем. Манов, ДСР, 210. Обр. Но хулна реч не казвай, недей го кле жестоко, / че уж не виждал злото, когато по-дълбоко / забива нокти то — / и смуче, и досмуква последната остала / живителна кръв капка в снагата всичко дала. П. К. Яворов, Съч. I, 31. досмуквам се, досмуча се страд.

Списък на думите по буква