ДОСПЀХИ

ДОСПЀХИ мн., ед. (рядко) доспѐх м. Старин. Бойно облекло обикн. на средновековен воин, което се състои от броня, ризница, щит и наколенници. В музеите ние всякога се питаме какви хора е имало някога, за да могат да въртят някогашните грамадни мечове и да изтрайват под страшната тежест на железните доспехи. Й. Йовков, Разк. II, 30-31. Ханът се мушна в шатрата, облече бързо военните си доспехи и излезе навън. Б. Линков, ЗБ, 10. Момчил хвърли поглед напред. Само за миг той се спря на враговете и отдели християните, гърците от агарянците; едните напредваха под гора от копия, с лъскави шлемове, под тежки доспехи, а другите отдалече още натягаха кривите си лъкове. Ст. Загорчинов, ДП, 487. И ний сме имали могъщо царство,/ доспехи бранни, тежки щитове. Г. Райчев, ЕЦ, 8. Аз, верният рицар на синьото цвете,/ в старинна балада живея пленен,/ и вместо доспехи добих от небето / магесана лира и пламък свещен! Т. Траянов, Съч. III, 96.

— Рус. доспехи.

Списък на думите по буква