ДОСПИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСПЍВАМ, ‑аш, несв.; доспя, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, прех. Със следв. същ. сън (членувано или с опред.). Спя и това, което е останало от времето ми за спане, довършвам спането си. В едно от купетата седяха стара жена, .., а до нея млад мъж.. на техните колене доспиваше сутрешния си сън розово момиченце, .. РД, 1950, бр. 152, 2. ^● Обр. Природата доспиваше последния си златен сън под росната целувка на зората. Ив. Вазов, Съч. VIII, 114. Сега то [езерото] своя зимен сън доспива / и лед дебел все още го покрива. Д. Пантелеев, ВДК, 16.

ДОСПЍВА МИ СЕ несв.; доспѝ ми се, св., непрех. Обхваща ме желание за сън, започва да ми се спи; приспива ми се. — Сега да си лягаме, че ми се доспа. Т. Влайков, съч. III, 39. — Когато и вам се доспи, влезнете и легнете си, както завърнете! Ив. Вазов, Съч. XXII, 90. Тя почувствува, че още повече ѝ се доспива. Наклони главата си и го замоли да я остави. К. Калчев, СТ, 80. В такава нощ нима ти се доспива? / На двадесет години да си ти / и първата опасна и красива / задача да поемеш на плещи! Бл. Димитрова, Л, 11.

ДОСПЍВАМ СИ несв.; доспя̀ си св., непрех. 1. Спя колкото ми е необходимо, спя достатъчно; наспивам се. — Ти да ѝ кажеш да не става толкова рано, а да си доспива. И. Петров, НЛ, 107. — Спи още. Да го викам ли? .. — Не, остави го да си доспи, та още по-голям да порасне. В. Нешков, Н, 384. Тя имаше вид на уморен човек, който дълго не си е доспивал. ЖД, 1967, кн. 6, 2. Вельо си с кавал свиреше, / като свиреше, думаше: / "Пий, булне, не допивай си, / яж, булне, не доядай си, / спи, булне, не доспивай си — / полунощи жа бягаме!" Нар. пес., СбНУ LXVI, 88.

2. Спя още, спя допълнително, за да се наспя. — Хайде, потърколи са и ти край баща си да си доспиш. Т. Влайков, Пр I, 241.