ДОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТ, до̀стът, до̀ста, мн. до̀стове, м. 1. Простонар. Близък приятел, другар. Намесваше ли се някой в кавгата му, па бил той и най-ближния му дост, и воз него изливаше яда си. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 155. — Имам сигурни достове в още много градове и села близко до Търново, че и от по-надалеч. Още тия дни ще ги посветя в делото. Ние тук ще приготвим всичко за успешното вдигане на въстанието. Г. Дръндаров, ВЗ, 27. — Да ти е сега оная сила, а?.. — Такова е, досте, времето, че си може и без сила. Ние на времето залудо сме се хабили. Н. Хайтов, ПП, 100. Марко пие шербет благо вино. / Не го пие с бракя и дружина, / ни го пие с бащини достове — / нел го пие с турци яничари. Нар. пес., СбНУ LXIV, 37. Хубава жена, хубаво вино — достове много. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 198. Пълно да ти е гърнето, достовете са готови. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 90. Според достовете мож’ да съдиш за челяка. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 127.

2. Само достум. Нар.-поет. В народните песни — обикн. при обръщение към момиче или жена за означаване на фамилиарно, интимно отношение. За кой го криеш, Станке, /.. / достум, Станке, мори, / твойто бело лице? Нар. пес., СбНУ III, 120. Джанъм бяла Радо ле, Радо ле, / достум първо либе ле, либе ле, / като ма си любила, мамила, / що не си ми казала, казала, / и аз тебе да либя, да мамя. Нар. пес., СбНУ XXXV, 94. Отде са зело едно момченце, / едно момченце, достум какинко, / то ми угази бял ран босилек, / то го угази, то го опасе. Нар. пес., СбНУ LXVI, 321.

— От перс. през тур. dost 'приятел'.