ДО̀СТА

ДО̀СТА нареч. 1. За означаване, че нещо е в голямо количество или в значителна степен, повече от обикновеното; значително, твърде. След туй тя [Нона] се залови да тури юздата му и, макар да беше доста високичка, трябваше да се поиздигне на пръсти, защото конят стискаше зъби и дигаше глава. Й. Йовков, ЧКГ, 7. И бащата, и майката работят. Те изкарват доста. Но не смеят да харчат. Елин Пелин, Съч. IV, 36. Обикнах го за шегите, които пускаше от време на време по адрес на жена си, макар и тайничко и доста боязливо. К. Калчев, ДНГ, 101. На няколко места по височините около селото и на пътя за града, доста далеко отвъд градската махала, пламтяха през цялата нощ огньове. Д. Талев, И, 516.

2. За изразяване на известна висока степен на проявата на някакво качество; до голяма степен, твърде. — Тая карта е на България, хубава ли е? — Доста сполучена. Ив. Вазов, Съч. IX, 56. Милка разправи на сестра си пътуването с Бранкова. — И красив? — Доста симпатичен. Рус. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 50.

3. Остар. и диал. За означаване, че определен предел, граница или степен на действие, не трябва да се надхвърли; достатъчно. Барем една седмица няма да гася лампите. Доста сме стояли на тъмно, доста сме падали от кривия мост на реката, доста сме си вадили очите в къщи. Кр. Григоров, ТГ, 104. За жената е доста да я уверите, че тя е предпочетената, тя е избраната между всички жени — неи не трябва повече да бъде честита. Г. Райчев, Избр. съч. I, 14. Пяхме, играхме доста, сестрици, / тук да направим сладка почивка. Ив. Вазов, Съч. III, 237. Леле Радо, Радобилке, / доста оди, доста шета, / доста шета край Радовиш, / доста носи алов пояс, / доста носи блено биле! Нар. пес., СбБрМ, 449.

4. Остар. и диал. Самост. или със следв. същ. Изразява заповед за прекратяване на някакво действие, което е надхвърлило определена граница, степен на изява; стига, достатъчно. Но най-после Хаджи Ахил изведнъж спираше многоглаголанието си, влизаше в кафенето, като казваше на зяпналата навалица: — Доста; ако на вас кажа всичко, за мен какво ще остане да зная? Ив. Вазов, Съч. VI, 165. И чух: "Спри. Доста. Ей зора зори." П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 133. Ша го бия дорде рече доста. П. Р. Славейков, БП II, 211. Доста политика: наука, повече знания, светлина! Ив. Вазов, Съч. XXV, 146. "Доста препирни! При дело свършено — нахалос препирни." П. П. Славейков, Събр. съч. III, 129. Дойде време ставайте, / от сън се пробуждайте, / доста робство и тиранство, / всички на оръжие! / Който носи мъжко сърце / и българско име, / да препаше тънка сабя, / знаме да развее! Д. Чинтулов, СбДЧ, 188.

5. Като неопред. колич. числ. Обикн. в съчет. със същ. За означаване на голям брой, голямо количество от нещо. Къщата му е пълна с всичко: и бакър си има доста, и постилки нови си направи, .. — всичко, всичко си е натъкмил. Т. Влайков, РП, 109. Пък аз зная, че бай Ганьо по-рано е дохождал в Прага, бавил се е дълго време и е продал доста розово масло. Ал. Константинов, БГ, 39. Съществува легенда, че Ботев е бил ранен, заловен и откаран в Диар-Бекир. Доста време се е очаквало завръщането му. Хр. Смирненски, Съч. I, 69. В златарския магазин, където той влезе, имаше доста купувачи, ала опитното око на евреина тозчас схвана, че най-щедрият между всички ще бъде тъкмо тоя млад офицер. Й. Йовков, Разк. I, 152.

Списък на думите по буква