ДОСТАТЪЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТА̀ТЪЧЕН, ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е в необходимата степен, количество, който задоволява нуждите, който стига. Пет-шест години съпружески живот са достатъчни за един мъж и една жена добре да се опознаят и — дори да се обикнат. Д. Калфов, Избр. разк., 102. Матьо не го избягваше, ала винаги се държеше някак затворено, "на разстояние" .. Все още ли му нямаше достатъчно доверие, съмняваше ли се в качествата му на боец? Д. Ангелов, ЖС, 595-596. Хляб си имахме. Един / бе достатъчен за двама. / Но за бъдещия син, / щеше ли да стигне, мамо? Н. Вапцаров, Ст, 125.

2. Остар. Състоятелен, заможен. — Който посреща разноските си и може да живее охолно, казува ся достатъчен. П. Р. Славейков, ПЧ, 27.

◊ Достатъчно основание. Юрид. При наказателен процес — определен минимум от фактически данни, необходим за доказване, че е извършено престъпно деяние.

— Друга (остар.) форма: доста̀точен.