ДОСТИГАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОСТЍГАМ, ‑аш, несв.; достѝгна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. достѝгнат, св. 1. Прех. и непрех. Обикн. с предл. до. Дохождам, идвам до определено място; стигам, пристигам. Те бяха още на половина час разстояние от Челопек, .., но както вървеше момъкът, и за два часа нямаше да достигнат. Ив. Вазов, Съч. XI, 14. Двамата се упътиха към планината .. Най-сетне те я достигнаха и бавно запъплиха по един от склоновете ѝ. Ем. Станев, ПГВ, 56. Далече в дъното трептеше газов фенер, който придаваше още по-неприветлив вид на улицата. Достигнах фенера. Там трябваше да бъде квартирата. Г. Райчев, БР, 1931, кн. 3, 81. Лятната жега изгори тревата, намали водите на реката и до коритото на Бойчовата воденица едва достигаше тънка струя. К. Петканов, ОБ, 47. Изсъхналите шуми падат лист по лист. Чак до прага на вратата достигат. А. Каменова, ХГ, 247. Като жътвар, причезнал за почивка, / достигнах морен гостолюбний праг / на твоя дом. Д. Бояджиев, Ст, 29. // Непрех. Обикн. за писмо, пратка, стока — идвам до някого, за когото съм предназначен. — Изглежда, че телеграмите и писмата ми не достигат до него. К. Петканов, В, 219. Предавана незабележено от ръка на ръка, до моите ръце достигна една хартийка, на която с молив бяха написани следните думи:"Този е знаменитият Алиш-Ефенди". Ал. Константинов, Съч. I, 259.
2. Прех. и непрех. Обикн. с предл. до. За звук, шум, песен или слух, мълва, чувства и под. — като се разпространявам, идвам, стигам до определено място, до някъде или до някого и бивам чут или узнат; дохождам. — Юнаци! — Макар и дрезгав, гласът му [на Раковски] достигна и най-далечния младеж и го накара да изтръпне. Ст. Дичев, ЗС I, 237. Внезапно той [Гражев] се обърна. Лек шум бе достигнал до изострения му като на куче слух. Ив. Мартинов, ДТ, 11. Стори му се сега, че достигат до него отдалечени глухи гърмежи от пушки. Ив. Ва‑
зов, съч. XXIII, 182. Някъде отдалеко, през три-четири улици, достигаше игриво хорово пеене на някакви закъснели излетници. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Война се водеше по света, земята се тресеше, хора падаха, но в него [селото] като че не достигаха никакви тревожни вести. Като че всички жици, които го свързваха със света, бяха отрязани. Ст. Даскалов, БМ, 28. Само от време на време достигаха в село тъмни слухове, че се пропил, че станал лош. Елин Пелин, Съч. III, 20. Това смущение се предаде насам и скоро достигна до предните редове, около носилото с покойницата. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103.
3. Прех. Изравнявам се с някого, който се движи пред мене; стигам, настигам. — Той ни превари, даскалът, ама и ние ще се погрижим да го достигнем. Ив. Вазов, Съч. XXII, 182. Кипра като че се бои да не орони накитите си, полека излезе напред да достигне Раля. П. Ю. Тодоров, И I, 126. По-глупав от Видра, той [Ханджар] винаги вървеше след нея, когато тя тичаше насам-нататък из тревата и душеше, и тъй като беше мързелив и тежък, никога не можеше да я достигне. Й. Йовков, ЧКГ, 29. // Прен. Изравнявам се, догонвам някого в развитието си; стигам. — Не ме разбирай погрешно — прекъсна я той. — Не искам да кажа, че досега си била несериозна. Но те са по-добри от теб. За да ги достигнеш, ще трябва да положиш още по-големи усилия. В. Райков, ПВ, 8. Прост народ сме ние, .. как ще достигнем другите, като сме се заврели в нашата селска плевня и не излизаме от нея? Д.Талев, ПК, 66.
4. Прех. Успявам да пипна, да хвана нещо, обикн. като се пресягам; досягам, докачам. Ах, ето и слива.. Ще си набера от дървото. Ала клоните ѝ са високи, та не мога да ги достигна от земята. Т. Влайков, Пр I, 137-138. Той пропълзя по лепкавата греда, достигна с ръка стълбата, провря се през стъпалата и седна. Х. Русев, ПЗ, 144.
5. Прех. и непрех. Стигам, идвам до определен размер, степен, количество; дохождам. Буйната трева в ливадите достигаше до пояс. Л. Стоянов, Б, 188. Като видя, че ширината на рова беше различна, той [войводата] бързо избра онова място, дето тя достигаше само пет крачки, и строи там младежите един след друг. Ст. Дичев, ЗС I, 217. Всички войски в града, заедно с Балдьовото опълчение, не достигаха даже две хиляди души. Ив. Вазов, Съч. XIV, 133. Когато веселието достигна най-неудържимите си и буйни пориви, млади хора запяха една позната песен — хубавата песен на Пирин. Й. Йовков, Разк. III, 75.
6. Прех. и непрех. Остар. Обикн. с предл. до или със следв. изр. със съюз да. Изпадам в някакво положение, състояние, обикн. неблагоприятно. Не исках да повярвам, че моят някогашен приятел връстник, .., бе достигнал до най-позорното нравствено падение. Ив. Вазов, Съч. X, 147. Като не отдават никаква почит на родителите, достигат после да бъдат най-злочестни хора на света. У, 1870, бр. 3, 34. Трябва да работим и умствено,.., защото инак остаяме слепи, неучени,.., а от това достигаме най-после да останем сиромаси и в презрение между хората. С. Радулов, НД, 15. Твърде скоро работите достигнале до това, щото даже и националното събрание не било вече в състояние да умири духовете. С, 1872, бр. 47, 379. В разликата на нашето правописание сме достигнали дотам, щото в един и същи град, в едно и също училище владее няколко вида правописание. Ст. Попов, Чит., 1875, кн. 5, 210.
7. Прех. и непрех. С предл. до или със следв. изр. със съюз да. Успявам, сполучвам да придобия нещо, да постигна нещо. Вий се примирихте, следователно, достигнахте туй, за което сте се борили. Ал. Константинов, Съч. I, 29. Обаче образователното дело достигна своя разцвет eдва когато в града [Карлово] за учител се установява Райно Попович. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. От изкуствата архитектурата е достигнала до най-висока степен на развитие у римляните. К. Величков, ПССъч. VIII, 18. Прикупи си някоя и друга нива и две ливадки, и достигна да има по-добър хал. Т. Влайков, Съч. I, 168.
8. Прех. Диал. Добивам, спечелвам имот (Ст. Младенов, БТР). Голямо имане достигна. Ст. Младенов, БТР, 584.
9. Непрех. С предл. до. Стигам до нещо чрез размишление, изследване, разбирам, разкривам нещо, става ми ясно; дохождам. Вечерта, затворена в своята моминска стаичка, Катя достигна в своята самота до истина, която я,.., потресе. Ст. Чилингиров, РК, 104. След последния им разговор той достигна до мисълта, че трябва да се разделят. △ Достигам до сериозни изводи. Достигам до заключение.
10. Непрех. Достатъчен съм, стигам. Отчаян, Евгени му разказа защо е дошъл при него. Той говореше задъхано, сякаш не му достигаше въздух. Д. Ангелов, ЖС, 298. — Докато силите ти достигаха, ти работеше честно, но след като видя, че не достигат, започна да си служиш с непозволени работи. Д. Кисьов, Щ, 482. Голяма беше новата къща, с широки, светли стаи, не можаха да я подредят със своите вещи младите стопани, не им достигаха за такава къща, и стаите кънтяха като празни. Д. Талев, ПК, 511. Светът е нареден така, че на човек все нещо не достига. Св. Минков, Пк, 31.
11. Рядко. Обикн. ирон. Само с отриц. не. Липсвам.- Само това не достигаше — .. , — царица еврейка на престола? Ст. Загорчинов, ДП, 235. — Театър ли? — прекъсна го офицерина, който досега уж гледаше в лис‑
та. — Само това не достигаше на N! Т. Влайков, БСК, 276.
12. Непрех. Обикн. св. Рядко. Обикн. с предл. до. Просъществувам до определен момент; дохождам. А той, човека, нали е бил писар, нали е интелигент и има почерк, подхвана си легално работата, кара си я, дорде достигна за пенсия и сега си има прасе и крава, и девет ара десертно лозе. Чудомир, Избр. пр, 215. Какви легенди за "Света София" са достигнали до наши дни! Шарл Дил разказва как един ангел донесъл на императора плановете на църквата. А. Каралийчев, С, 43. И ще благослови той по божа поръка / изкълнилите пролетни стръкове — / да пораснат, да станат до пояса нива, / да достигнат до жътва небивала. Ел. Багряна, ВС, 28.
13. Непрех. Обикн. св. Остар. Книж. Дохождам, наставам, настъпвам. Почитаемо събрание! Достигна пак денят, в който родолюбивите и ученолюбиви граждани и особено родителите ще чуят отчета на тази учебна училищна година. С. Попов, У, 1871, 269. Ти тръгваш, друже наш любезний, / достигна тойз несносен час, / когато вече в път последний, / ми слушаме тук твойят глас. СбДЧ, 176. Достигна един ден, у който Ерусалимското царство изгуби господаря си, най-неустрашимите си юнаци и защитници. Д. Попов, СРС (превод), 31. достигам се, достигна се. I. Страд. от достигам (от 1 до 8 знач.). Напред все тъй блещи пожарът, и близо е уж и не се достига, тъмнината е черна наоколо и монотонно ръми дъждът. Й. Йовков, ПК, 74. Пък и тя [гората] бeшe отраснала — имаше дъбаци, чиито върхове едвам се достигаха с поглед отдолу, камо ли добиче да им направи пакост. Кр. Григоров, Н, 206. Храбростта, безстрашието и смелостта стават вече твърде естествени и се достигат без усилия. Й. Йовков, Разк. III, 116. II. Взаим. от достигам в 3 знач. Гугутките се спускаха от пълния с жито хамбар, достигаха се и пак кацаха. Ст. Даскалов, СД, 206.
◊ Достигам / достигна до просешка тояга. Разг. Ставам много беден, съвсем обеднявам, разорявам се напълно. Народът е оголял и е достигнал до просешка тояга. К. Петканов, В, 228. Селачите от плевенско са сичките достигнале да просешка торба; на нищо те не са господари, нито на имота си, нито на живота си. НБ, 1877, бр. 75, 291. Достигам / достигна до ушите (ухото) на някого. Разг. За мълва, слух — бивам чут, узнат. Войниците почнаха да мърморят, да немарят за службата си и да бягат. Всичко това достигаше до ушите на Ивайло, понякога преувеличено, но в основата си вярно. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 481. Най-тръпнеше Койка, че тези приказки и одумки ще достигнат до ухото на дяда Добря. П. Тодоров, И I, 94. Не ми достига нещо. Ирон. Възглупав съм, смахнат съм. Види се ясно, че Радославов имал желание да каже острота някаква, но, горкия, нещо му не достига. Бълг., 1902, бр. 447, 3.