ДОСТИСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТЍСКВАМ¹, ‑аш, несв.; достѝскам, ‑аш, св., прех. Изстисквам и онова, което е останало да се изстисква, изстисквам докрай; доизтисквам.. Достискай кърпата, опъни я добре и тогава я простри. △ Достискай лимона. достисквам се, достискам се страд.

ДОСТЍСКВАМ², ‑аш, несв.; достѝскам, ‑аш, св., прех. Диал. С усилие успявам да запазя или да задържа нещо; удържам, устисквам. Кой не ке стиска парата, не ке я достиска и лирата. СбНУ IV, 221. достисквам се, достискам се страд.