ДОСТОЛЀПЕН

ДОСТОЛЀПЕН, ‑пна, ‑пно, мн. ‑пни, прил. Старин. 1. Който е изпълнен с достойнство (във 2 знач.), с важност. Прие ни в чисто варосаната игуменария прав, без калимявка, висок, достолепен и равнодушен, че посреща нов инок. Ем. Станев, А, 56. Хората вървят достолепни и строги, те или мълчат, или тихо разговарят. Г. Готев, ПШ, 93.

2. Който изразява достойнство (във 2 знач.), важност. Никой обаче под маската на достолепно чорбаджийско държание и светска усмивка, .., не можеше да проникне кризата на положението му. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 104. Из селата тичаха след нас деца, селянки и старци чакаха благословия. Евтимий ги благославяше с хубавата си ръка, .. дълги бяха краката му, стойката достолепна, болярска и главата му властна. Ем. Станев, А, 112. Той сега изпълняваше само едно от своите задължения с пълно достолепно чувство: беше председател на окръжното партийно бюро и разговаряше по телефона с министрите и регентите. А. Страшимиров, Съч. I, 236. В кабинета на главния счетоводител нахлува Драго, устремен и забързан, и се отправя към счетоводителя, който стои пред бюрото си в най-достолепна поза и се прави на зает. Н. Хайтов, ПЗ, 66.

3. Представителен, великолепен. Близо до "хаваните" е най-известното заведение в града — Карпузовият хан .. Съдържателят му — Карпуза е критянин, грък, едър, достолепен мъж, със засукани черни мустаци. Н. Хайтов, А, 61. Достолепните добруджанки ходят дори на работа облечени в тържествени носии. Н. Стефанова, РП, 42. Три дни после Атил даде веке на Максиминови позволение да си отидат, и за да ги почете, подари ги с достолепни дарове. Г. Кръстевич, ИБ I, 340.

Списък на думите по буква