ДОСТОПЛАЧЀВЕН

ДОСТОПЛАЧЀВЕН, ‑вна, ‑вно, мн. ‑вни, прил. Остар. Книж. Който е много тежък, много плачевен. Благородната лейди Странгфорд е в града ни. Около нея се навъртат всекидневно множество нуждающи са българи в едно достоплачевно състояние. СП, 1876, бр. 29, 114.

Списък на думите по буква