ДОСТОПОХВА̀ЛЕН

ДОСТОПОХВА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за похвала, за хвалене. Голямото желание на този наши стари побратим [Богоров] е много хубаво, достопохвално и уместно. Той иска да изчистим нашия сегашен писмовен език от всички чуждици. Ч, 1875, кн. 5, 220. Трябва да кажем, че е утешително дето съгледваме как в книжевното ни поле се впущат вече и таквиз сериозно приготвени умове, от които можем да очакваме добри и достопохвални произведения. Ч, 1875, кн. 1, 9.

Списък на думите по буква