ДОСТОПОЧТЀН

ДОСТОПОЧТЀН, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. 1. Който е достоен за уважение, много почитан, много уважаван; достопочитаем, достоуважаем. В старинният прихлупен под канара манастир ни посрещна тържествено достопочтения игумен. Ив. Вазов, БП, 8. Тъкмо този песнопоец [Неофит Рилски] от Рилската света обител, ученик на такива достопочтени певци,.. тоя ден изпълвал с песен и дух първата българска църквица в Цариград. Хр. Бръзицов, НЦ, 75-76. Сиромаха, който има конец благополучен, по-достопочтен бива от едного царя, който има злополучен конец. А. Гранитски, ПРСФ (превод), 41.

2. Който изразява почтеност, достойнство (в 1 знач.); благоприличен. Ето, например, в купа на първенците видях един с достопочтена фигура, дълголик, с тъмна брада, с нос голям,.., с поглед благодушен, простоват, с изражение наивно на лицето. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 53. Из вратата излезе една жена на години, с достопочтен вид, облечена в черно. Ив. Вазов, Съч. VII, 107.

3. За количество — голям, солиден. С божя воля и царско здраве, Софийската кааза, с помощта на тия паши, ще получат едно весма достопочтенно количество пари. ЦВ, 1860, бр. 475, 2.

Списък на думите по буква