ДОСТОПЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОСТОПЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; достопя̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. 1. Стопявам и това, което е останало нестопено, стопявам докрай. Момчетата достопиха восъка и побързаха да го излеят в калъпите.
2. Стопявам още, допълнително. Достопи маслото, че не е добре разтопено.
3. Прен. Правя нещо да се привърши, да изчезне напълно. Подозренията му се достопиха, едва като говори с нея.
4. Прен. Съсипвам някого напълно, докрай. Беше измъчен, а и тази смърт го достопи.
ДОСТОПЯ̀ВАМ СЕ несв.; достопя̀ се св., непрех. Индив. Привършвам се напълно, докрай. Кош кюмюр се достопява, / .., / чук извива юначина / бий метала разкалени. П. К. Яворов, Съч. I, 7.