ДОСТОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТО̀РВАМ, ‑аш, несв.; досто̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Диал. Извършвам и това, което е останало да се прави, извършвам докрай; довършвам, доправям. Бог да убие моя свекърва, / че не почака чест да досторя. Н. Геров, РБЯ, 351. досторвам се, досторя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.