ДОСТОУВАЖА̀ЕМ

ДОСТОУВАЖА̀ЕМ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Остар. Книж. Който е достоен за уважение, многоуважаван; достопочитаем, достопочтен. Омир преведен добре на български ще докаже всякъде, че сме живи и достоуважаеми българе. Ч, 1871, кн. 13, 385. Когато баба Кера дошла до един кръстопът, дето стояле двама от най-достоуважаемите граждане,.., то са позапрела малко .., поклонила се на добрите хора и казала им: "Добър ден!". Л. Каравелов, Съч. VIII, 34. — Ваше превъзходителство, аз съм син на един достоуважаем и богат старец Воитиди. П. Р. Славейков, ЦП II, 163. Вие бяхте в града ни и познавате твърде добре сичките членове на достоуважаемото наше Настоятелство. НБ, 1877, бр. 71, 276.

Списък на думите по буква