ДОСТОХВА̀ЛЕН, ‑лна, ‑лно, мн. ‑лни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за хвалене, за похвала; достопохвален. Смея да Ви помоля с теплота, за да го приимите.. достохвалното ваше благодетелство и да ми помогнете словом и делом на каквото ще има нужда. Н. Хилендарец, СПП, 26.