ДОСТОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСТОЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; достоя̀, ‑оѝш, мин. св. ‑оя̀х, св., непрех. 1. Оставам до изтичането на определен срок или до свършването на нещо докрай. Благодарение на външни застъпничества,.., "непоправимият вироглавец" достоява в училището още една година. П. К. Яворов, Съч. II, 179. Тръгна по събрания. На едно от тях той достоя докрай, много му допадна. Г. Караславов, Избр. съч. II, 262. — Сам си е сатана, от сатана е по-зъл,.. — Затова не можах да достоя в Парория. Ст. Загорчинов, ДП, 186. Синът и бащата обаче се примириха и последният склони да достои до пролет на гости у Никола. Ив. Вазов, Съч. VII, 96.

2. Диал. Успявам да издържа, да изтърпя нещо докрай; устоявам, удържам. Ако да достоиш на ова, аз що ти заповедуам, може на трекио ден и да те опростам. Нар. прик., СбНУ ХV, 100.

3. Диал. Усърдно се грижа за някого или за нещо. Стой, почакай, свети Петре, / с тебе мама в рай да иде, / в рай да иде, рай да види, / Христу богу да достои. Нар. пес., СбБрМ, 50-51.

ДОСТОЯ̀ВАМ СЕ несв.; достоя̀ се св., непрех. Диал. Прекратявам се, свършвам се. — Ой та тебе, цар господар, / .. / Достояло ти са тебе / достойното царуване, / царуване, кралуване. Нар. пес., СбНУ I, 89. — Ой та тебе, цар Костадин,.., / ей ти сабя, ей ми глава,.., / царство ти са ѝ достояло,.., / и на мене попство нема,.., / че си идат триста турко. Нар. пес., СбНУ VIII, 21.