ДОСТОЯ̀НИЕ

ДОСТОЯ̀НИЕ, мн. (рядко) ‑ия, ср. Книж. 1. Нещо, което се притежава от някого, което е собственост на някого. Живи, неувяхващи са песните на Добри Христов. Те са прекрасно наследство, скъпо достояние на нашия жизнеспособен, свободолюбив, трудолюбив и изключително музикален народ. Ст. Грудев, ББ, 34. Българската литература, която в първите времена е била по-богата от другите, е била общо достояние на сърбите и на русите. СбС, 45. Всеки народ почита своята старина и ревностно я изучава, като едно от най-свещените си народни достояния. М. Дринов, ПБН, V.

2. Нещо, което е достъпно за някого, на разположение е на някого или което е известно някому. Първата реакция против затворническия живот в големите градове, това са летните и зимни курорти, достояние само на горните класи. П. Делирадев, В, 2. Тя беше почти напълно уверена, че бриджът — мъчна и сложна игра,.. — не можеше да стане достояние на случайно забогатели хора от простолюдието. Д. Димов, Т, 297. Преди да завърши напълно своята творба, той не я правеше достояние на

другите. СбЦГМГ, 132. Тайната, че се готви въстание, беше станала достояние отдавна и на децата. К. Величков, Съч. I, 132.

3. Остар. Наследство (Ст. Младенов, БТР).

4. Остар. Достойнство (в 1 знач.). Цар Петър напреде вървял, но бил мрачен. Навярно всички царе са били мрачни, за да обуздаят народа си и да създават легенди за своето достояние. Ламар, ППР, 68. Пазете, милички, чистотата и непорочността си като окото, защото непорочността е голямо достояние на жената. Лет., 1871, 196.

Списък на думите по буква