ДОСУЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСУ̀Щ нареч. Разг. Изцяло, съвсем, напълно. Явила се една бяла лястовичка! Досущ бяла, като сняг. Й. Йовков, ВАХ, 113-114. Началникът гледаше спокойното му лице,.. и мислеше за един свой другар, който също като този староселец имаше буйна, възчервеникава брада и досущ му приличаше по всичко. Ст. Марков, ДБ, 400. И по косите, и по звънкия смях това момиче приличаше досущ на Миглена, жената на Индже Григор. П. Константинов, ПИГ, 139. Той съзнаваше, че това, което казва, не е досущ тъй, че думите му донейде са прави. Т. Влайков, Съч. III, 304. — Досущ така го разправяше Неда, — вметна пак стрина Богданица. Т. Влайков, Съч. II, 213. Той не помнеше да има в съновника му досущ такъв облак. Ив. Вазов, Съч. VI, 126. // При сравн. — без каквато и да е разлика, съвсем точно; изцяло. Кучето тичаше между палатките, джафкаше, търкаляше се по гръб — досущ като дете. Й. Радичков, СР, 14.

Сигурно и на вас ви се е случвало да се запознаете с еднояйчни близнаци, приличащи си досущ като две капки вода. Хр. Одисеев, ТН, 8. Те бяха също като нас младежи / досущ каквито тук сме сбрани ние / и биха се / и мряха във метежа. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 85.