ДОСЪБАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЪБА̀РЯМ, ‑яш, несв.; досъбо̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Събарям и това, което е останало несъборено, събарям докрай. Чак тогава овцете навириха глави и хукнаха обратно през прелеза. Сблъскаха се там, досъбориха прогнилия плет. Ст. Марков, ДБ, 83. досъбарям се, досъборя се страд.