ДОСЪБЛИЧАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЪБЛЍЧАМ, ‑аш, несв.; досъблека̀, ‑чѐш, мин. св. досъбля̀кох, досъблѐче, прич. мин. св. деят. досъбля̀къл, ‑кла, ‑кло, мн. досъблѐкли, св., прех. 1. Събличам и това, което е останало да се съблича, събличам докрай. И, ръководени от туй начало, / те считат всяка милост за безумство, / полусъблечените досъбличат / и полугладните доизгладняват. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 171. Тя бързо досъблече и долните дрешки на детето и го сложи да спи.

2. Събличам и тези, които е останало да събличам, събличам всички докрай. досъбличам се, досъблека се страд. и възвр.