ДОСЪБУЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЪБУ̀ЖДАМ, ‑аш, несв.; досъбу̀дя, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Успявам да събудя някого напълно, докрай; доразбуждам. С големи усилия сестра му го досъбуди и веднага занарежда какво трябва да прави тази сутрин.

2. Събуждам и тези, които е останало да събуждам, събуждам всички; доразбуждам. Някои от децата вече се събудиха и учителката отиде да досъбуди останалите. досъбуждам се, досъбудя се страд.

ДОСЪБУЖДАМ СЕ несв.; досъбудя се св., непрех. Събуждам се напълно, докрай; доразбуждам се.