ДОСЪРБЯВА МЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЪРБЯ̀ВА МЕ несв.; досърбѝ ме, мин. св. досърбя̀ ме, непрех. 1. Започва да ме сърби; засърбява ме. Ужасно ме досърбя над лакътя, изглежда ме е ухапал комар.

2. Прех. Индив. Обхваща ме силно желание да извърша нещо. Досърбява те понякога да отидеш, където си бил. Човещинка! Н. Хайтов, ДР, 206.

◊ Досърбява ме/ досърби ме ръката (досърбяват ме/ досърбят ме ръцете). Разг. Изпитвам силно желание да се заема с някаква работа или да извърша нещо. Всички се смириха и момите насядаха. Само великанът свирач Сирак Боньо не се беше задирял с никоя мома. Сега той се изпъчи при Дойна писаря и викна на Джонка: — Какво, приятелю: досърбяха ме ръцете! Ха да побелим липа! А. Страшимиров, ЕД, 29-30.