ДОСЪЧИНЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЪЧИНЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; досъчиня̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Съчинявам и това, което е останало да се съчинява, съчинявам докрай. Усмихва се жлъчно и досъчинява края,.. Този ще я изпрати до ъгъла, тя ще потича малко, колкото да се запъхти, и мъжът ѝ ще попита: "Къде закъсня толкова?" "Ох — ще каже тя, — бях у една приятелка". В. Ченков, РД, 1965, бр. 157, 3. досъчинявам се, досъчиня се страд.