ДОСЪЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЪ̀Щ нареч. Досущ. Тези двамата имаха досъщ еднакви гласове и това биваше причина за чести недоразумения и шеги. С. Северняк, ВСД, 182. Докато го [полковник Фришмут] гледаше, Ирина си спомни един свой колега евреин с досъщ арийско лице. Д. Димов, Т, 371. Пушечни залпове режат въздуха еднакво и от двете страни на тоя малък къс земя, дето ние, скрити в окопите, се дебнем помежду си досъщ като първобитни пещерни хора. Л. Стоянов, Х, 24.