ДОСЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОСЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; досѐя, ‑ѐеш, мин. св. дося̀х, прич. мин. св. деят. дося̀л, ‑а, ‑о, мн. досѐли, преч. мин. страд. дося̀т, ‑а, ‑о, мн. досѐти, св. прех. 1. Сея и това, което е останало да се сее, сея, засявам докрай; дозасявам. Как му се искаше да излезе,.., тази изба го задушаваше... Сега хората си ходят на свобода.. Колко ли е хубаво на къра?... Тук-там орат, досяват вече, някъде секат дърва, другаде събират царевични стъбла... Г. Караславов, Тат., 173. Селянинът дося нивата след няколко дни, когато изпръхна пръстта, а подир седмица-две семената поникнаха. П. Бобев, ГЕ, 72.
2. Сея още, сея допълнително. Покълналата леща беше рядка и стопаните трябваше да досеят. досявам се, досея се страд.
ДОСЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; досѐя, ‑ѐеш, мин. св. дося̀х, прич. мин. св. деят. дося̀л, ‑а, ‑о, мн. досѐли, прич. мин. страд. дося̀т, ‑а, ‑о, мн. досѐти, св., прех. 1. Сея, пресявам и това, което е останало да се сее; сея, пресявам докрай. — Досей брашното и тогава излизай вън.
2. Сея, пресявам още, сея допълнително. — Това брашно няма да стигне за погачата, ще трябва да досееш още една купа. досявам се, досея се страд.