ДОСЯГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОСЯ̀ГАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от досягам и от досягам се. Той пазеше само дамите и ревниво разперяше ръце да спре чуждо досягане до Драга. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 119. Аз я слушах поразен и чувствувах как от гласа ѝ, от смеха, от жестовете и ловките досягания на снагата ѝ о мене като че излитаха тънки невидими мрежи, които омотаваха съзнанието ми и аз вярвах безволно всичко, което ми кажеше тя. Г. Райков, Избр. съч. II, 229. Не зная каква неспокойна тръпка изпълваше пролетната нощ .. Но една изострена чувствителност изпълваше всеки нерв, всяка пора на телата ни и най-нежното досягане разлюляваше звънтящи вълни в нашите сърца. К. Константинов, ПЗ, 155. Сипаницата е по-лоша и от чумата, защото чумата прилепя само от досягане, а сипаницата разпростира отровни зарази из въздуха. Лет., 1874, 79.