ДОТВОРЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ДОТВОРЯ̀ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дотворявам и от дотворявам се. Слънчо е онзи творец, който поема от божията морна десница по-нататъшното дотворяване на неговото дело. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 53.