ДОТЕЖАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ДОТЕЖА̀ВАМ, ‑аш, несв.; дотежа̀, ‑ѝш, мин. св. ‑а̀х, св., непрех. 1. За нещо, което се носи — започвам да тежа; натежавам. Бодко вървеше така бърже, че не усещаше земята под себе си. Дори забрави да остави чантата. Чак като му дотежа, той забеляза, че още я мъкне под мишца. В. Ченков, СНД, 90. Случиха се доста далече от чифлика и колкото и да беше лекичко теленцето, все пак беше живо нещо, дотежаваше. Й. Йовков, АМГ, 211.
2. Прен. Създавам грижи, затруднения на някого; обременявам. Аз ще моля бога от постелката по-скоро да ми земе душата, та да ма отърве, а и на вас да олекне; прости ма, булка, аз много ти вече дотежах, нека бог ти върне за сичко, що ми прави. Ил. Блъсков, ЗК, 102. Работата със студентите започна да му дотежава. Изморяваше го особено много непрекъснатата полемика с десетките противници. К. Манолов, ВХ, 158.
3. Прен. Причинявам мъка, страдание на някого; наскърбявам. — Илийко, че кога затвори кръчмите, кога си тръгнал да ги отваряш? Тия думи сега дотежаха страшно много на душата му. Ст. Чилингиров, ПЖ, 120. Особено много му дотежа тона на Хаджибричката, един човек, който винаги говореше спокойно и тихо. Ст. Чилингиров, ПЖ, 86. Унесе се в мисъл дядо Пеню, пък забрави съвсем защо беше излязъл. Като че тепърва му дотежаваше неповолен живот на син и снаха и сега за пръв път размисъл му помъщаше душата. Ц. Церковски, Съч. III, 105-106.
ДОТЕЖА̀ВА МИ несв.; дотежѝ ми, св., непрех. 1. Започва да ми тежи нещо, което нося. Спомни си, че днес Дико и Калинката орат с плуг и засяват жълта пшеница. На ръката му дотежа, разтвори шепа и поиска да види пшеничени зърна на дланта си. К. Петканов, ЗлЗ, 269.
2. Затруднявам се от нещо, става ми тежко, трудно. Натегна животът и хората се озлобиха. Осиромашаха и забравиха добро и чест .. Мамят всички — и чужди, и свои, — дотежа им... Г. Караславов, Избр. съч. I, 91. И двамата се разприказваха за Иван Маринов. Казаха ми, че по едно време го били дръпнали на работа в София, но му дотежало и той си дошъл пак стопанството да крои. Ст. Станчев, НР, 191.
3. Прен. Обхваща ме чувство на тъга, започвам да изпитвам мъка, тъга; става ми мъчно, тежко. — И... не ви ли дотежава тъй, по някой път, все самичък?... — Пак сгрешихте ..! Как ще съм сам: ето я Роза .. Щом ме види — отдалеч цвили. Ами господин Лукан и госпожата му, ами Медун?... К. Константинов, СЧЗ, 171. — Когато се върне Неджет ‑..- научи го, другарко, научи го много .. Белки стане друг, белки му дотежи за мене. Л. Александрова, ИЕЩ, 284.